Tag-Archive for ◊ Виргиния Захариева ◊

Author: joy
• Thursday, April 01st, 2010
Милостта на малките огледала

Милостта на малките огледала - Виргиния Захариева

“Прекрасно е да пишем за някого, който обича да чете”. Тези думи са част от въведението на авторката към Милостта на нейните огледала. Събирала ги в продължение на 9 години, те пречупват различни образи и схеми – ежедневни и тривиални, но и причудливи и ексцентрични.
В нейните малки огледала се оглежда всеки от нас, който обича да твори (всеки по своя си маниер и нюх); обитаващ своя дом, не само като място за подслон, а като усещане за уют и заедност, лична история, записвана от предмети и занимания, на уж баналности, но и любимо-сти. Книгата отваря нетрадиционния си поглед към “традиционните” неща – любов, взаимност, семейство и техните аномалии/деформации; лично време и пространство, щастие, духовност, простота, женственост …
Героите са много – от семейство Хиксови, за които телевизорът е делничния катализатор на неизживени емоции, през семейство Миксови, които знаят как да живеят без ТВ – сред природата, книгите, музиката и личностното общуване, до “обикновените” ходещи хора, които толкова бързат да изживеят живота си, че преждевременно умират … духовно, и още и още цветисти персонажи. Всеки един по своему уникален и носещ собственото си послание към света. Такива са всички интересни хора, с които Виргиния ни запознава чрез споделените интервюта с тях – ярки образи, които намират начин да бъдат себе си и да отстояват своите ценности. Правят това, което обичат на различни континенти, в различни измерения, професии, интереси, вдъхновени от личната си съдба и желание да я прекрояват по свое осмотрение.
Към края на пътешествието се сблъскваме с разновидности на проекти на авторката и разбира се с … пътепис. За Индия. Едва ли е случаен изборът на Виргиния. Все пак една от основните мисии на тази книга, която аз прозрях, е да провокира успешното пътуване на човека към себе си. Мисля, че има какво да научим от индииците в това отношение. Най-малко заради това, че посред нощ могат да си позволят да спрат автобуса и всички да слязат, да седнат на една полянка и да го чакат. Слънцето.